Обявен със Заповед №508/28.03.1968 г. на МГГП, прекатегоризиран със Заповед № РД-372/15.10.1999 г. на МОСВ. Актуализиран със Заповед № РД-139/19.02.2013 г. на МОСВ. 

Поддържан резерват “Момчиловски дол“ се намира в землището на с. Соколовци, вляво на 150 – 200 метра над пътя гр. Смолян – м. Рожен. Създаден е с цел запазване на първична черборова гора. На изток граничи с трасе за високо напрежение. Площ - 33,560 ха. Най-висока точка - 1265 м н.в., най-ниска - 965 м н.в. Типове местообитания - Чисти черборови гори Pure Pinus nigra forests. Растения - около 170 вида, което е около 4 % от флората на България. От тях консервационно значими са 8 вида, 2 вида са включени в Червената книга на България с категория "рядък”, 5 вида са балкански ендемити и 2 вида български ендемити. Установените лечебни растения са 81 вида. Птици - 21 вида: соколоподобни (2 вида), гълъбоподобни (1 вид), кукувицоподобни (1 вид), кълвачоподобни (3 вида), врабчоподобни (14 вида). Защитени видове съгласно закона за биологично разнообразие - 17. Бозайници - 25 вида:насекомоядни (5 вида), прилепи (1 вид), зайцевидни(1 вид), гризачи (9 вида), хищници (6 вида), чифтокопитни (3 вида). Защитени видове съгласно закона за биологично разнообразие - 4.

Обявен със Заповед № 508/28.03.1968г. на МГГП и прекатегоризиран със Заповед № РД-373 от 15.10.1999 г. Актуализиран със Заповед № РД-174/23.02.2012 г. на МОСВ.

Поддържан резерват “Амзово“ е създаден с цел възстановяване и опазване находището на блатен плаун (LICOPODIUM INUNDATUM). Намира се в м."Петрово бърдце" при надморска височина 1050 м в близост до асфалтовия път гр. Смолян – с. Пещера. В близост до него минава линия с високо напрежение и черен път. Площ - 0,319 ха.

Обявен със Заповед № 508/28.03.1968 г. на МГГП. Актуализиран със Заповед № РД-111 от 06.02.2012 г. на МОСВ.

Резерват “Сосковчето“ е създаден с цел опазване на вековна смърчова гора, местообитание на мечка, сърна и благороден елен. Попада изцяло в Континентално-средиземноморската климатична област, като средната годишна температура варира в зависимост от височината от 2 до 8 градуса. Преобладаващите площи са с много стръмен наклон. През резервата минава камионен път, свързващ м. Арнаутското с м."Чаталовото", който в момента е непроходим. “Сосковчето “ е достъпен от към северната си, горна граница до където достига черен път, отклоняващ се от асфалтовия път между м. Айше колак и връх Перелик. Той има планински разчленен релеф и е разположен в Переликско-Преспанския дял на Родопите. Един голям процент от резерватните площи - 44 %, са разположени при н.в. 1601-1700 м. На територията на защитения природен обект преобладават риолити, гнайси и др. Скалните блокове, срещащи се тук, са изградени от риолити и риолитови ту­фи, които са стълбовидно, хоризонтално или вертикално плочесто и призматично напукани. Основният почвен тип, разпространен на резерватната територия, е кафява горска почва. Най-голямо е участието на свежите почви, които обуславят сравнително средно богато месторастене, благоприятно за растежа на смърчовата гора. Площ -177,757 ха. Най-висока точка -1862,7 м. н.в., най-ниска - 1289 м. н.в. Типове местообитания - Хидрофилни съобщества от високи треви, силикатни скални склонове с хазмофитна растителност, неутрофилни букови гори, ацидофилни гори от смърч от планинския до алпийския пояс и др. Растения - около 190 вида. От тях консервационно значими са 16 вида, 4 вида са включени в Червената книга на България с категория "рядък”, 13 вида са балкански ендемити и 1 вид български ендемит. Установените лечебни растения са 95 вида. Птици - 43 вида: соколоподобни (4 вида), гълъбоподобни (1 вид), кукувицоподобни (1 вид), кълвачоподобни (4 вида), врабчоподобни (30 вида). Защитени видове съгласно закона за биологично разнообразие - 39. Бозайници - 44 вида: насекомоядни (5 вида), прилепи (16 вида), зайцевидни (1 вид), гризачи (9 вида), хищници (10 вида), чифтокопитни (3 вида). Защитени видове съгласно закона за биологично разнообразие - 23.

Обявен със Заповед №508/28.03.1968 г. на МГГП. Актуализиран със Заповед № РД-783 от 13.10.2014 г. на МОСВ.

Резерват “Казаните“ се намира вляво от черен път, свързващ с. Мугла с асфалтовото шосе между м. Тешел и с. Триград, в землище на с. Гьоврен . Горната му граница излиза по билото над с. Гьоврен, от където е достъпен с високопроходима техника. Разположен е върху изключително стръмни терени с наклон от 36 до 45 градуса. Насажденията в резервата са съставени предимно от бяла ела, бял и черен бор, смърч и единично бук на възраст от 80 до 100 г. с голяма пълнота и гъстота. Площ - 154. 802 ха. Най-висока точка -1521 м.; най -ниска точка - 890 м. Типове местообитания - 4 типа горски, 1 тип тревно и 1 тип скално, преобладава бяла ела на варовикови терени. Растения - 279 вида, 7% от флората на Бъбгария, от които 16 вида консервационно значими и 143 лечебни растения (Asteraceae – 19 вида, Rosaceae – 15 вида, Fabaceae – 11 вида и Lamiaceae – 8 вида). Дървета - черен и бял бор, ела, смърч, бук, трепетлика, елша, върба. Птици - 83 вида - лухар, лещарка, планински кеклик, голям ястреб, обикновена ветрушка и др. Бозайници - 49 вида - мечка, дива коза, благороден елен, златка, дива котка, видра и др.

Обявен със Заповед № 2245/30.12.1956г. на ГУГ прекатегоризиран със Заповед № РД-370/15.10.1999г. Актуализиран със Заповед № РД-174/23.02.2012 г. на МОСВ.

Резерват “Шабаница“се намира се на границата ни с Гърция. Обитава се от благородния елен и глухара. Включва насаждения, предимно от иглолистни видове със средна възраст 250 – 300 г., разположени върху стръмни терени. Единственият път, по който се стига до него, започва от разклона под с. Триград за ЗМ “ Чаирски езера“, дълъг около 15 км, е труднопроходим в горната си част за обикновен транспорт. Най- близките до него водоеми са езерата в м. Чаирите. Площ - 22,084 ха. Най-високата точка - 1883 м. н.в., най-ниска - 1659 м. н.в. Типове местообитания - Смърчови и смърчово-букови гори. Един тип природно местообитание е включено в Директива 92/43/ЕИО – 9410, Ацидофилни гори от смърч от планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea). Растения - около 76 вида, което е около 2 % от флората на България. От тях консервационно значими са 6 вида и подвида,1 вид е включен в Червената книга на България с категория "рядък", 5 вида са балкански ендемити. Установените лечебни растения са 40 вида. Установените растителни съобщества са 2 и са формирани с идентификаторната роля на дървесните видове. Птици - 56 вида: соколоподобни (3 вида), кокошеви (2 вида), гълъбоподобни (1 вид), кукувицоподобни ( 1 вид), кълвачоподобни (3 вида), врабчоподобни ( 46 вида). Бозайници - 49 вида: насекомоядни (6 вида), прилепи (17 вида), зайцевидни (1 вид), гризачи (11 вида), хищници (10 вида), чифтокопитни (4 вида), включени в Директива 92/43/ЕИО – 23 вида.

Обявен със Заповед №508/28.03.1968г. на МГГП. Актуализиран със Заповед № РД-191 от 28.02.2013 г. на МОСВ.

Резерват “Кастраклий “ е създаден е с цел да се запази вековната черборова гора, скални групи и характерен природен пейзаж. По – голямата част от насажденията са на средна възраст повече от 200 г., западно, югозападно, югоизточно и източно изложение, надморска височина 1000 – 1100 м. и са разположени върху изключително стръмни терени. Подходи към резервата има от към с. Борино и с. Грохотно. През него минава шосе, което свързва м.Тешел с м.Топлия извор и намиращата се там хижа “Орфей“. В момента пътя е непроходим. Площ - 129,176 ха. Най-висока точка - 1291,3м.н.в., най-ниска - 911 м. н.в. Типовеместообитания - 4 типа (неутрофилни букови гори, букови гори с воден габър, черборови гори, хазмофитни тревни съобщества на варовикови скали).

РАСТЕНИЯ - 314 вида, от които 25 вида с природозащитен статус, 7 вида защитени по ЗБР, в Червената книга са 12 вида, от които 1 с категория „застрашен” и 11 с категория „рядък”. От установените растителни видове, балкански ендемита са 17 вида, а български са 6 вида. Птици - 73 вида, от които щъркелоподобни (1 вид), соколоподобни (6 вида), кокошеви (4 вида), гълъбоподобни (2 вида), кукувицоподобни (1 вид),кълвачоподобни (4 вида),врабчоподобни (49 вида), в Директива 79/409/ЕИО - 10 вида. Бозайници - 48 вида, от които насекомоядни (6 вида), прилепи (17 вида) зайцевидни (1 вид), гризачи (11 вида), хищници (10 вида), чифтокопитни (4 вида). Защитени по ЗБР-26 вида.

Обявен със Заповед № 2631/21.09.1962 г. на ГУГ, разширен със Заповед №176/09.08.1983 г. на територията на РИОСВ – Смолян включва 801,066 ха. Актуализиран със Заповед № РД-363/28.06.2016 г. на МОСВ.

Резерват “Червената стена” е обявен на мястото на заличения през 1956 г. резерват "Бачковски манастир". По своя характер резерватът е ботанически. Коренната растителност по тези места, представена в миналото от ксеротермни дъбови и черноборови гори, е унищожена. Впоследствие се е формирала по-богата ксеротермна флора от субмедитерански тип. В днешно време първостепенна роля в изграждането на растителната покривка на района играят реликтните съобщества от черен бор (210 ха). Елемент на естествената растителност са и ценозите на балканския ендемит остролистна (борисова) ела. Значително присъствие в първичната (коренна) растителност на резервата имат и съобществата на обикновен габър, горун, обикновен бук и воден габър. Има и интересна скална растителност. Богат и разнообразен животински свят, представен от видове, характерни за предпланинския и среднопланинския пояс на Родопите. Тук се срещат мечка, благороден елен, сърна, дива свиня, див заек, лисица, дива котка, вълк, дива коза, скален орел, ловен сокол, лещарка, глухар, бухал и черен кълвач. Успешно са интродуцирани муфлон и елен лопатар.

Обявен със Заповед №2079/04.09.1962 г. на ГУГ и прекатегоризиран със Заповед № РД – 380/15.10.1999 г. на МОСВ.

Поддържан резерват "Конски дол" се намира на североизток от село Плетена и се стига по път свързащ с. Плетена със с. Сърница, като се отклонява на около 2 км от асфалтовия път в източна посока. Релефа е изключително пресечен и стръмен. Района е с голяма водоносност и с резки колебания на водния отток. Средната възраст на гората е 200 години, средната височина на дървостоя е 35-40 м, като някои дървета имат височина до 50 м. Площ - 34,387 ха. Най - висока точка - 1668 м. н.в. най -ниска - 1485 м. н.в. Местообитания - Смърчови и буково-смърчови гори, Ацидофилни гори от смърч от планинския до алпийския пояс. Растения - 83 вида. От тях 9 вида са с природо защитен статус, с категория „рядък” - 2 вида. Балкански ендемити - 4 вида и 1 вид български ендемит. Установените лечебни растения са 41 вида. Птици - 63 вида. От тях щъркелоподобни (1 вид), соколоподобни (5 вида), дъждосвирцоподобни (1 вид), кокошеви (2 вида), гълъбоподобни (2 вид), совоподобни (4 вида), бързолетоподобни ( 1 вид), кълвачоподобни (3 вида), врабчоподобни (50 вида). Бозайници - 33 вида. От тях насекомоядни (7 вида), прилепи (6 вида), зайцевидни (1 вид), гризачи (9 вида), хищници (7 вида), чифтокопитни (3 вида).